ЩЕ ДОЙДА

Няма ме във утрото, което гали тялото ти,

все още разлюляно от ръцете на съня.

,,Ще дойдеш ли поне със изгрева?” -

прошепна събудилото се сърце.

Изстена и се сви, притиснато от пръстите пропукани.

Защото мен ме нямаше със изгрева.

Пристъпи във деня - по-пуст от всякога -

със бавни, тежки крачки.

И все ме ‘търсиш сред лицата хиляди...

Разблъскват те тела със грубост и безличие.

И разминават се сърца, застенали от болка и самотност.

Във този ден - от ,,сляп” ,,по-сляп” - и твоето сърце изстена:

,,Ела поне със залеза!”.

Притихна и се сви огънато - в очакване...

И в залеза ме нямаше.

Ще дойда с вечерница - звезда в косите.

При пълнолуние ще долетя с криле на нощни пеперуди.

Ще топли и ще грее моя път звезда-вечерница.

Заплетена в косите ми.

Който ти ще разплетеш, когато дойда...